На двадесет и шести съм рожденик,
човек тогава всичко заслужава,
да пишат искам в някой ежедневник,
че вече съм поет с голяма слава!

С една година още остарявам!
Един приятел каза: „Ще празнуваш!“
Не знам защо така се получава,
на този ден аз винаги тъгувам!...

Приятелят повтаря: „Ще празнуваш!“
И сигурно това ще ми се случи!...
Но той не знае колко ще ми струва,
годините ми всеки да научи...

Годините аз няма да си кажа,
приятелите също са тактични,
но аз желая тук да им покажа,
с какво нещата днес са по-различни....

Косите ми полека посребряват,
лицето с нови бръчки се покрива,
красивите жени ме изоставят
и любовта от мене си отива!

Болят ме все по-често колената,
с усилия започнах да се движа,
един бастун съм хванал във ръката,
но не това е мойта първа грижа!...

И все пак не изглеждам много жалко,
аз остарявам бавно и полека,
прегърбил съм се само още малко
и джобът ми прилича на аптека!....

Не искам дълго време да приказвам,
за болести, за старост и неволи,
дискретно нещо имах да ви казвам,
харесвам ги, когато те са голи!....

Разбира се, че само с вас споделям
какви са днес на старостта мечтите!
Най-ценното си време пак отделям,
за да ухажвам всеки ден жените!

Рожденият ми ден ще се празнува!
С приятелите се събирам често
и тази вечер няма да тъгувам,
защото да се смееш е по-лесно!...