Никой не знае за нашите срещи!
Но между нас вече всичко е ясно!
Ние се пазим, избягваме грешки,
с тебе харесваме тайното място!....

Малката кръчма е скрита в градина,
няколко маси в зелените храсти,
няма познати и както в чужбина,
няма „здравейте“, „къде сте“ и „как сте?“

С теб сме облечени в старите дрехи,
никой не ни е познал в ресторанта,
имаме нужда от малко утеха,
правим си срещите винаги рано!

В кръчмата никой за нищо не пита,
малко от хората там се познават,
даже целувки разменяме скрито,
все пак добре е да се внимава!...

Идваме, всеки по свойта пътека,
сякаш сме хора съвсем непознати,
келнер ни чака, но знае човека,
друг, че не трябва при нас да изпрати....

С тебе вечеряме винаги двама,
вторник и петък редовно сме тука,
цялата нощ нас изобщо ни няма
и сме далеч от семейната скука....

Всеки си има семейство отдавна,
всеки си има съпруг и съпруга,
с тях се разбираме трудно и бавно,
просто нещата са станали други...

В нашата кръчма, със теб се сближихме,
ставахме близки след нашите срещи,
тук да се виждаме, после решихме,
имахме спомени твърде горещи!....

Слънцето вечер, когато залязва,
идва нощта, тъмнината ни скрива,
никой до днес нас не ни забеляза,
вярно, че с теб се държим предпазливо!..

Често обсъждаме хората вече,
все непознати, съвсем са ни чужди,
ние се крием от тях всяка вечер
и се запитваме, има ли нужда?

После си тръгваме, пак разделени,
всеки избира посока различна,
ти не поглеждаш изобщо към мене,
тъжно ми става тогава за всичко...

Помня веднъж как пристигна мъжа ми,
но за скандали аз нямах нагласа,
мина наблизо, но бе зад гърба ми,
скрих се до тебе на малката маса..

Нещо подобно с жена ти се случи,
стана пред мен като с филмова лента,
щом се познахте, ти бързо получи,
малък инфаркт, но отмина момента...

Ето така ще живеем с години,
вторник и петък ще имаме радост,
другото време с проблеми ще мине,
трудно ще стигнем спокойната старост!...