Моята съпруга е актриса,
ходя всяка вечер на театър,
въпреки, че много я обичах,
любовта отмина като вятър!....

Беше силно театрално време,
бяхме луди за това изкуство,
тя бе влюбена тогава в мене,
аз към нея имах силни чувства!....

Всяка вечер беше тя на сцена,
имаше невероятна воля,
беше също като Мелпомена
с всичките трагични нейни роли!..

В къщи тя се учеше да плаче,
за театъра това е важно,
всеки път я гледах много мрачен,
но не исках нищо да й кажа...

Можеше наистина да плаче,
правеше го много артистично
случи се веднъж така обаче,
че на сцената разплака всички...

Плачеше тогава по-различно,
във плача си бе неповторима,
в залата бе също драматично,
всички плачеха неудържимо!...

Никой тази случка не понесе,
сълзите течаха по лицата,
падна театралната завеса
и така приключиха нещата....

..........................................

Беше най-трагичната актриса,
тя и мен да плача ме научи,
после някой някъде написа,
нещо весело за онзи случай...

Много често в къщи плачем всички,
тъжно е със моята съпруга,
а смехът е нещо по-различно,
търся си една актриса друга...