Щом е небето разплакано,
щом този дъжд ни тревожи,
спираме най-неочаквано,
няма да стигнем, не можем,
тежкият път ни пребори,
няма целта да постигнем,
лошо е времето, хора сме,
трудно върхът ще достигнем!

Ето защо все отлагаме,
този връх кой пръв ще стигне?
Ставаме, дишаме, лягаме,
който когато пристигне!
Може би малко страхливи сме
там се върви все нагоре,
може би пак мързеливи сме,
няма защо да говорим!

Вечният връх ни очаква,
всеки измисля причина,
всеки от нас се оплаква,
казва върхът да задминем,
и да се движим по равното,
имало даже пътека,
ясно е вече, най-главното е да вървим по-полека!....

Ето защо се забавихме,
търсим каквото е лесно,
даже мечтите забравихме,
те ни измъчват най-често!

Щом е небето разплакано,
вятърът щом ни тревожи,
друго не можем да чакаме,
само едно вече може,
пак под върха да останем,
кой до където е стигнал,
пътят е бил за избрани,
те на върха ще пристигнат!