Когато имам някаква надежда,
че пак вървя с попътни ветрове,
надеждата погрешно ме отвежда,
към чужди и опасни брегове!...

Ако живеех както други, без надежда,
щях да живея много по-добре!
Тогава няма тя да ме подвежда,
че само кратко време ще съм зле...

Когато съм отчаян се надявам,
че някой ден ще бъда по-добре,
но резултат надеждата не дава
остават все така нещата зле!

Надеждата и днес ме заблуждава,
тревогите ми няма кой да спре,
но щом е жив, човекът се надява,
надеждата не иска да умре!...

Излишно е човек да се надява,
тогава той се чувства раздвоен,
надеждата проблеми не решава,
а само ги подрежда всеки ден....

Надеждата те кара да очакваш,
надеждата те кара да мълчиш,
тя пречи ти дори да се оплакваш,
че нищо няма пак да се реши!.

Какво тогава само ти остава?
Надеждата на никой не вреди,
остава ти, че както се надяваш
по-трудно ще ти бъде от преди!..

Но някога нещата се уреждат
а бил си без надежди в този ден,
случайно към проблемите поглеждаш
и виждаш, че въпросът е решен!...

И казано сега съвсем накратко,
и днес човек не е един и същ
и случва се на някого, но рядко,
да ти реши въпросът изведнъж!

От всякаква надежда се отказвам!
Аз искам да съм само със късмет!
И друго за надеждата не казвам,
защото тя умира най-напред!...

Така, че аз живея без надежда!
За мен не съществува вече тя!
От онзи ъгъл може би поглежда,
но винаги остава там сама!...