В живота, накрая, се случват най-странни неща!
Човек остарява, но не е съгласен с това,
забравят го всички, но той чака пак чудеса,
разчита на нещо, което го няма в света!

Отдавна се знае, известно е в цялият град,
че стихове пиша, но трудно живея сега!
И аз също искам да бъда и млад, и богат,
разчитам на чудо, но нямам по-друга съдба!....

Разчитам на чудо, че аз пак ще имам пари,
разчитам на чудо, че аз пак ще имам любов,
на чудо разчитам за своето здраве дори
и как за живота отново ще бъда готов!..

Разчитам на чудо, че аз ще се чувствам добре!
Не искам да бъда случайният, стар непознат!
Разчитам на чудо, щом някой по пътя ме спре,
да каже: я, виж го, изглежда той много по-млад!......

Разчитам на чудо! Какво ли не съм преживял,
пътувах навсякъде, бях във далечни страни
и въпреки всичко, което съм вече видял,
да видя пак искам земята ни как се върти...

Разчитам на чудо! След всички отминали дни,
разчитам на мойте несбъднати стари мечти,
разчитам и днес на онези красиви жени,
разчитам на всичко, което съм имал преди...

Разчитам на чудото! Има ли днес чудеса?
Не! Няма. И няма да върна онези неща!...
Но стига да можех да върна поне младостта,
аз друго не искам, единствено трябва ми тя!...