Това е моята девета книга
Да спра да пиша стихове не мога!
Един ден бях решил да кажа: „Стига!“,
но всеки стих за мен е като дрога!

Аз всяка нощ се крия, за да пиша,
дори да драсна само два-три реда...
Аз искам да творя докато дишам
и докато мога този свят да гледам!...

Аз имам още много нови теми!
По-важно е животът как се движи...
Не се твори, когато си с проблеми
и щом душата пълна е със грижи!

За жалост са така нещата с мене!
Живея днес с тревоги и без радост,
не е въпросът този път на време,
въпросът е във идващата старост!...

Така, че за промени няма време,
ще става все по-зле и по-тревожно,
ще пиша докато смъртта ме вземе,
дано поне това да е възможно!...