Двайсет и седем са хиляди дните,
даже са повече, с триста отгоре,
дълго живял съм, познати ме питат,
нещо полезно дали аз съм сторил?

Нищо полезно до днес не направих!
Стихове писах, за слава мечтаех,
грижи си имах, но всичко оставих,
как да се справя със тях аз не знаех....

Вчера бях млад и пораствах полека,
днес остарявам и трудно се движа,
свършва живота, сега съм човека,
който разбира, че краят се вижда!....

Нищо не стана през тези години,
нищо не сторих, но имах ли време?
Ето животът, че вече премина,
нищо не съм дал аз още от мене..

Имам дете аз и също съпруга,
рядко ги виждам, от време на време,
вече посоката просто е друга,
скоро ще има раздяла и с мене!...

Зная, че спомен така не остава!...
Близките само две думи ще кажат,
той си отиде и вече го няма,
може би снимка със мен ще покажат!....

Друго е важно! Когато ме няма,
моите стихове тук да останат,
щом се четат даже само от двама,
още да пиша, пак бих се захванал...

Все пак аз писах и много написах,
всичко което направих, това е,
искам да видя, веднъж си помислих,
моите стихове някой, че знае.....

Двайсет и седем са хиляди дните,
дълго живял съм, а триста забравих!
Все пак ще кажа, пред всички открито,
нещо в живота и аз, че направих!...