Направих вече шестдесет и пет,
случайно те видях и съм се влюбил
по-близо исках аз да съм до теб,
но мислих си, че всичко съм загубил!...

Че съм загубил вече своя чар
и личността си, горда и приятна,
че вече съм на възраст и съм стар
и няма я душата необятна...

Че съм загубил своят вечен смях,
че съм загубил своят поглед нежен,
че съм сега, какъвто аз не бях,
че съм дори към себе си небрежен...

Че съм загубил своят топъл глас,
жените, с който аз съм забавлявал,
че съм загубил силата си аз,
която на приятели съм давал....

Че съм загубил онзи свят богат,
на приказки и думи закачливи,
които съм разказвал като млад,
на моите приятелки красиви....

Че нищо не върви със мен добре,
което би могло да ти хареса,
че вече съм актьор, играещ зле,
на сцената, със спусната завеса!...

..................................

Дали ще те обичам? Може би,
годините си аз забравих вече,
до мен ще бъдеш още много дни,
на нас не може никой да попречи...