Аз тежко болен бях,
но имах пак късмет,
наскоро оздравях,
сега е всичко в ред.

И гледам аз напред.
говоря, ходя, дишам,
отново съм зает
и книгата си пиша...

Не мисля за смъртта,
А мисля за човека!
Ще дойде старостта,
дали ще бъде лека?

Бъди и жив, и здрав,
така народът казва,
не знам дали е прав,
и трудно се оказва...

Ако си просто жив,
това го виждат всички,
но здрав дали си ти
е нещо по-различно!...

Това е всъщност всичко
не ти е никой крив,
на нищо не прилича,
да бъдеш само жив...

Днес болен е човека,
такъв е този свят
със здравето полека,
дори и да си млад!...

Аз стар съм, затова,
подхванах тази тема,
но мразя старостта,
и нейните проблеми....

Аз знам, че старостта
ни чака най-накрая,
каква ще бъде тя
тогава ще се знае....

Каквото да се прави
наистина е жалко,
човек, че остарява,
със всеки ден по малко....

Но аз не се тревожа,
такива са нещата,
живот без край не може,
щом ходиш по земята!...

Сега сме още живи,
да пиша продължавам!
Годините си скривам,
но млад така не ставам!...