/Това стихотворение посвещавам
на Д.Д. – един истински приятел/

Мисля за тебе! Какъв си приятел!
Нямам аз близки отдавна до мене,
много си щедър и много приятен,
имаш за всички приятели време...
Ти си разбрал вече мойте проблеми
как съм се сринал, а бях на високо,
нищо не мисля по никакви теми,
днес се намирам на дъно дълбоко!..
Мене ме знаят, познават ме всички,
много видяха какво ми се случи,
имаше мнения, много различни,
помощ от никого аз не получих...

Само ти беше единствен до мене,
ти ме разбра и до мене остана,
беше ти нужно разбира се време,
за да усетиш и тази промяна...

Беше приятел! Не ме изостави!
Точно обратното, с всичко помагаш,
не е най-лесно, когато се дава,
всичко човек на сърцето си слага...

Случи се нещо, ще кажа най-страшно,
как си разбрал, че без доход живея?
Всичко прозрял си, от ясно по-ясно,
много ми даваш, за мен и за нея....

Аз съм ти вече до край благодарен,
всеки си има съдба на земята,
няма да бъдеш от никой забравен,
Господ си знае прекрасно нещата!