Отново се превърнах във бедняк,
такъв се бях родил, такъв съм пак,
животът ми на всичко ме научи,
накрая само с него не сполучих!...

Как стана тази драма аз не знам,
каквото имах го постигнах сам,
но после ме настигна вятър леден
и ето, че отново съм най-беден!

Джобовете са празни и сега
аз знам, че няма никаква шега
не трябва и не мога да помисля,
да купя нещо аз, което искам!...

Но не е само всичкото това,
отскоро страшно ме боли глава,
очаквам неприятни случки разни
и всичко да започне да ме дразни!

Превърнах се в последния бедняк,
защото аз живях като хлапак,
изгубих неусетно вече всичко,
и свърши се с известната ми личност!

Как може да пътуваш по море,
където има риск да се умре
и сам да се решиш да го преплуваш?
Отдавна всяка глупост скъпо струва!

По-важното е сега да разбера,
каква посока аз да избера,
пред мене всички пътища са тесни
и трудностите вече са известни...

Дори да си помисля за смъртта
отдавна вече не е изход тя,
какво да правя, кой ли да попитам,
на никого не мога да разчитам!

На всичкото отгоре аз съм стар,
палтото ми все още е с хастар,
от мен обаче никой няма нужда,
за всички стана мойта личност чужда!

Какво ще правя утре аз тогава,
с повяхналата моя скромна слава?
Самотен ще вървя по булеварда,
едва ще стигам малката мансарда!

И дълго ли така ще продължава?
Агонията страшно натежава!
Прокълнат бях от някого със злоба,
да стигна най-накрая и до гроба!