Напих се нарочно,
напих се от страх,
че скоро ще бъда
аз урна със прах,
ще бъда портрета
във плоча вграден,
ще бъда във гроба,
с цветя подреден!

Над мен са цветята,
затрупан съм аз,
заспивайки вечно,
ще мисля за вас,
духът ми тогава
ще скита сам той,
а аз ще остана
във вечен покой!

Все още не искам
да видя това,
обичам живота
и свойта съдба,
отдавна живея
във родния град,
не ми се пътува
към другия свят!...

Напих се от мъка,
а ти ме кориш,
сама на къде ли
сега ще вървиш,
така ще се случи,
че утре без мен,
ще бъде за тебе,
най-тъжният ден!

Аз гледам морето,
вълните видях,
далече хвърлете
и урната с прах,
от там ще отплувам
към друг небосклон
тогава вълните
ще станат мой дом!...

Така ще потъвам,
не ми трябва бряг,
ще спра да сънувам
щастлив, че съм пак,
и там ще изчезна,
далеч ще съм аз,
до дъното никой
не стига от вас!...