Не трябва да живея, нямам право,
направил съм невероятни грешки,
едно писмо предсмъртно ще оставя
и знам, че ще ви бъде много тежко...

Обичахте ме, аз съм ви обичал,
но станаха неща непоправими,
и все едно е как ще ги наричам,
по-важно е, че грешките ги има....

И тези грешки са така големи,
че днес когато правя равносметка,
разбирам, че ме стигна лошо време
и съм без изход, сякаш съм във клетка!...

А нямало непоправимо нещо,
така говорят, може би не знаят,
когато тръгне лавата гореща,
залива всичко и настъпва краят!

И с мен така ще бъде, аз си тръгвам,
не знаех, че не искам да умирам,
животът си от корен ще изтръгна,
светът да се върти тогава спира....

Довиждане, писмото не написах,
не зная там какво да обяснявам,
във друго нещо просто се улисах,
аз много често само обещавам...