Аз виждам, искаш нещо да ми кажеш,
отдавна ми направи вече знак,
опитвам се до теб да стигна даже,
салонът е претъпкан с хора пак....

Министърът отдавна е пристигнал,
на масата са сложени цветя,
до теб в тълпата все пак аз ще стигна,
защо ти трябвам толкова сега?

Министърът е близък със баща ти,
а ти си му любима дъщеря,
баща ти на летището изпратих,
със моята излъскана кола.....

Когато го изпратих той ми каза:
„Да бъдеш мил със мойта дъщеря!
Обича те! Тя вече ми разказа,
и двама ви добре ще уредя!“...

....Тук срещата след малко ще започне,
студентите са вече в първи курс,
министърът ще каже днес по-точно,
какъв ще бъде новият конкурс....

Отдавна вече с теб не сме студенти,
конкурсът се провежда за Париж,
и ето как, избрахме с теб момента,
със близките Париж да уредиш!...

Полека във тълпата те намирам,
достигам те, докосвам те с ръка,
ти стискаш телефона и разбирам,
говорила си с някого сега!

Баща ти те е търсил от чужбина,
той вече е в Париж от два-три дни,
със някакви величия замина
той имал нещо там да уреди!...

Ти всичко пак за нас си нагласила,
ще бъда пръв в конкурса зная аз,
баща ти е човек с огромна сила,
и всичко е подготвил той за нас...

Така нещата във живота стават,
комисията мен ще избере,
в Париж ще бъдем, длъжност ми се дава,
и там ще поживеем с теб добре!....

Баща ти после каза още: „Трябва
да дойдете при мен в Париж сами,
започваме с конкурс, а после сватба,
въпросите така ще ги решим!“

Не съм от тези думи изненадан,
в Париж е друго, всеки там е друг!
Така на мен в конкурса ми се пада,
да бъда пръв, а после твой съпруг!