Ти помниш ли онези юлски дни,
когато на морето в теб се влюбих
и някъде край бурните вълни,
сърцето и умът си аз изгубих?..

Обичаше да бъдеш ти до мен,
над нас бе чисто, слънчево небето,
завръщахме се мокри всеки ден,
виновно беше винаги морето....

Живеехме с теб двамата в града,
крайморски град, наистина чаровен,
в една рибарска хижа до брега,
направена, за да остави спомен!...

Бе лятото, което ни събра,
случайна среща, после много срещи,
а чувствата ни лесно се разбра,
от слънцето, че бяха по-горещи...

Но лятото било броени дни
и то за нас приключи неусетно,
и после есента ни раздели,
но всичко помежду ни бе коректно!...

Ще кажете, познати ветрове
и влюбените хора се измарят,
обичат се край топлото море,
а после любовта не се повтаря!....

Аз знам, че има други ветрове,
които си играят във простора,
намират непознати брегове
и там настигат влюбените хора...