Сънувах снощи много странен сън!
Страхотен студ и всичко заснежено...
Дошла бе зима, сняг вали навън,
сърцето ми и то бе заледено....

Но ето, че случайно срещу мен,
една жена красива се задава,
а кой ли ще забрави този ден,
когато нещо хубаво ще става!

Стои жената, някой чака тук,
че ще се срещнем, беше неизбежно,
изглежда, че ме сбърка с някой друг,
защото ме прегърна много нежно....

Тогава нещо каза, но какво
не помня в онова студено време,
по-важно бе разбира се едно,
с прегръдката си тя остана в мене....

Попитах я, познава ли ме тя,
не искаше изглежда да говори,
целуна ме и после се засмя,
и нищо пак на мен не отговори...

Две дума каза после изведнъж,
отдавна, че със мене се познава,
за нея, че съм истинският мъж
и винаги на мен ще се отдава!..

Бях много впечатлен! Прекрасен сън!
Не исках аз да стана от леглото,
приятен беше този студ навън,
а още по-приятен бе живота!....

..........................................

Събудих се! Стопил се е снега,
до мене вече няма я жената,
за миг изглежда само е дошла,
в най-хубавата зима на земята.....

Какво ли не сънувам често аз
и всеки сън в сърцето ме улучва,
над сънищата няма никой власт,
най-хубавото само там се случва!...