Имам аз една жена,
все предсказва нещо тя,
нещо лошо все ще става
всичко казва, че познава,
но каквото да разправя,
„лошото” ме отминава!
Чудя й се аз на нея,
щял съм да се разболея,
бил съм днес със лека риза,
щял съм да получа криза,
трябвало балтон да взема,
че навън е лошо време
и лекарства да си купя,
че бацилите се трупат,
ще получа болки, каза,
след ужасната зараза!...

От къде са тези мисли
да я слушам аз не искам,
всяка нейна диагноза
е със пагубна прогноза...

Ако днес си в пълно здраве,
утре кой ще те оправи?
Хванеш ли се на хорото,
предизвиквал си живота,
ще те стигне лесно злото,
болен ще лежиш в леглото!

Тя си има свои чувства,
само „лошото” предчувства
и каквото и да стори,
за доброто ми се бори....

Щом по улицата мина,
казва как да я премина,
вика тя след мен напразно,
че пресичам безобразно,
никой няма да ме пази
и кола ще ме прегази...
Или щял съм да се спъна
и по гръб да се опъна,
трябвало бастун да купя,
че краката ще си счупя!...

И така предвижда всичко,
мисли винаги различно
и се кара тя във къщи,
с думи все едни и същи,
тя твърди, че има сила,
за съвети и закрила!....
И добре, че тя е здрава,
да ме учи продължава,
казва как да се нахраня
нова болест да не хвана...
Стана тежко вече в къщи,
знам защо така се мръщи,
тя ме прави често болен
аз съм само недоволен,
думата когато вземе,
пак кавгите са големи
и разбира се, тогава
тя лекарствата раздава!

Съвестна ми е жената,
няма друга на земята,
но си мисли тя погрешно,
че познава всяко нещо!...
И обича да командва,
тука може, там не трябва,
ако днес без мен излизаш,
до обяд да се прибираш,
после лягай да почиваш,
трябва малко да поспиваш!....
А когато си в колата,
вдигай си докрай стъклата
и не пускай климатика,
лекар после да не викам!

Как живота ще се движи,
само тя полага грижи
и на друг човек не дава
с мене да се занимава!

............................

А тревожи се жената,
щом предскаже тя нещата,
аз пред нея се преструвам,
всичко казано, че чувам,
но във друг свят си живея,
въпреки, че съм до нея!...