Полека, полека, все пак го направи!
В началото беше дори неприятно!
Най-после ти него съвсем изостави,
сега разделени сте най-вероятно!

Сама го напусна, отиде си в къщи,
багажът подреждаш, болят те ръцете,
в раздялата често нещата са същи,
прибира си всеки обратно сърцето!...

И става по-лесно, когато се види,
че бъдеще няма във старата връзка,
ти просто си тръгна и той си отиде,
и никой от никого нищо не иска...

За мене надеждите свършваха вече,
оставаше само за теб да мечтая,
а връзката с него, задълго попречи
да бъда до тебе, тъй както желаех..

Но днес ти си вече сама и ме чакаш,
ще дойда при тебе, а ти си готова
да чуеш нататък какво ни очаква
и как ще започнем животът отново...

Сега е по-друго и лесно е всичко,
ти вече пристигна, остана при мене,
в живота ни има днес нещо различно,
настана наистина слънчево време!...

И вече сме двама! Дали е случайност?
Не вярвах със нас, че така ще се случи!
Сега ще живея със теб до безкрайност,
защото внезапно аз всичко получих!