/поема/

Поемата написах чак сега,
реших, че стана някаква шега,
една жена сама ме пожела,
а аз й казах: „Хубаво, ела!“
и след като при мене поживя,
разбрах ги тези „глупави неща!“

Стар човек съм, а се влюбих!
Глупави неща!
Толкова пари изгубих,
само по една жена!

Всяка вечер я изпращам,
да не е сама!
Всички разходи й плащам
много нужди има тя!

В къщи някога ме чака
там съм често сам!
Над града щом падне мрака,
бавно движа се натам...

Имаш ли пари? Хиляда,
трябват ми сега
и ръката си протяга
още от вратата тя!....

Казваше, че не парите
я привличат в мен,
бил съм стар, но ненаситен,
искал съм я всеки ден.....

Никой няма да учудим,
аз съм скромен мъж,
в месеца сега се любим
с нея само по веднъж!

Вече всички сме разбрали,
хитрата жена,
тя мъжа си често хвали
и го насърчава тя....

После получава всичко,
точно затова,
има нужди най-различни
винаги една жена!

А за мен е безразлично
кой съм вече аз,
имах тяло атлетично,
а сега съм като вас!...

Вече друго мен ме чака,
то е старостта,
но остана ми мерака,
ето пак съм със жена....

Всеки мъж добре го знае,
има ли жена,
иска му се най-накрая,
да си ходи вече тя!.....

Друго нещо после става,
няма ли жена,
той я търси, всичко дава
за да дойде бързо тя!...

Ето, че безспорно има
истина една,
просто е необходима
всяка следваща жена!...

Затова сега ще кажа
трябва ми жена,
но не искам да разкажа,
тези глупави неща!...