Седим във онзи бар,
аз вече бях богат,
за теб изглеждам стар,
за баба ми съм млад!

Пред всеки уиски с лед,
пред мене стар коняк,
говорим си със теб,
но скарваме се пак...

Ти искаше от мен
не знам какви пари,
звънеше ми през ден,
омръзна ми дори!

Не давам нищо аз,
коя за мен си ти,
така ще е при нас,
от друг търси пари...

Аз знам, защо си тук
ти дебнеш онзи мъж,
гласиш го за съпруг,
издаде се веднъж!

Очаквам с теб любов,
но искаш пак пари,
така не съм готов,
ядосваш ме дори!...

За тебе идвам аз,
харесвам този бар
остана ли за час,
забравям, че съм стар...

Приключва този ден.
Къде е онзи мъж?
Ще тръгнеш явно с мен,
ще спиш със мен веднъж....

А твоят бъдещ мъж,
си тръгна, беше сам,
валя го силен дъжд
и повече не знам!...

Дъждът спря, бях готов
ти питаш ме къде
ще правим с теб любов
и после с мен дойде!

Отидохме у нас
и пихме много пак,
преспахме ти и аз
на новия матрак!...

Събуждам се сега,
приятна бе нощта,
ти рано сутринта,
си беше отишла....

След дни пак в бара бях,
дори се бях напил,
за онзи мъж разбрах,
че с теб се е сгодил...

След месец или два,
познах, че беше ти,
пред моята врата
една жена седи...

Прибрах те през нощта,
пак правихме любов,
ти каза сутринта:
„любовник имам нов!“

С години бе така,
ти идваше при мен,
от рано вечерта,
до следващия ден!..

Когато остарях,
дойдоха скучни дни,
при мен да идваш спря,
каква жена бе ти...

А случи се така,
че дълго аз живях,
ти също остаря,
но аз не те видях!