Чудя се защо съм тука?
С теб ще пием пак кафе,
нямам в любовта сполука
онзи вече те превзе!...
Ще приказваме напразно
кой, какво, къде, защо,
за известни хора разни,
с неизвестно потекло!
После кротко ще се лъжем,
ти ще кажеш пет неща,
аз ще си остана тъжен,
че си тръгва любовта.
Ти доволна си, не искаш
с онзи да се разделиш,
аз те гледам и си мисля,
че добре до мен седиш.
Той е някъде далече,
но е винаги във мен,
мразя го отдавна вече,
той ме дразни всеки ден!..
Аз те искам, той те има,
помня срещнах го веднъж,
ти си негова любима,
той е неугледен мъж!...
Но това не ми помага,
няма друго да решиш,
може би ти се налага
мене също да търпиш!...

С теб се виждаме където
правят хубаво кафе,
като дойдеш в кафенето
аз се чувствам по-добре,
свършва моята умора,
и се смея с теб на глас,
но разбирам много скоро
нищо няма между нас!
И така е постоянно,
видим ли се тук и там
ти ме гледаш много странно,
чувствата ти вече знам!
Срещаме се най-случайно,
без любов и интерес,
срещаме се много тайно,
ти си предпазлива днес!
Ето как стоят нещата,
те са същите при нас,
пак решила е съдбата
да съм влюбен само аз!

Ще забравим кафенето,
там излишно с теб седим,
ще забравим и кафето,
и цигареният дим!
А със мен какво ще стане,
всеки ще ме разбере!
Щом при онзи ще останеш,
аз не искам и кафе!...