За старостта аз пиша много често,
защото всеки бавно остарява,
да остаряваш знам, че не е лесно,
освен, че лесно всичко се забравя.....

Обади ми се днес една позната,
прочела мойта книга пак жената,
аз пишел съм съвсем песимистично,
за възрастните хора и за всичко,
а нищо не било така трагично
и трябвало да мисля по-различно!

Тя каза го набързо и се смее,
че въпреки това й се живее,
че аз сега едва ли не обиждам
по-възрастните хора и ги виждам
съвсем нещастни, болни и унили,
без средства, без приятели и сили!...

А старостта била съвсем нормална
и всеки я познавал от отдавна
и щом на хората по нещо дава,
човек доволен винаги оставал!
И каза ми, че пак не съм наясно,
че старостта е някога прекрасна
и тъй като аз също остарявам,
неправилно нещата преценявам!...

С жената сме на същите години,
в приятелство животът ни премина,
тя знаеше, че моите проблеми,
причина са за много тъжни теми,
във стиховете си аз бил съм писал,
че щом си стар, животът е без смисъл
и щом човек е стар, смъртта го грабва,
защото той на никого не трябва!...

Отново с нея пак не се разбрахме,
със стари хора даже се събрахме,
едни от тях се чувстваха доволни,
а други бяха страшно недоволни!...
Решение бе трудно да се вземе,
но имаше все още малко време,
тя каза старостта, че е приятна,
аз казах, че е страшно неприятна!...

Задачата остана нерешена,
но зимата е винаги студена,
а лятото е винаги горещо,
така, че е различно всяко нещо!...

Аз знаех, че ще бъда атакуван
и спрях и да приказвам и да чувам,
не мога старостта да я понасям,
тя само грижи може да донася
и някога си мисля, колко жалко,
че всеки ден по-стари сме със малко,
а всички хора много ясно знаят,
че стар ли си, по-бързо идва краят!...