Помнищ ли залива,
с тихия бряг,
там аз ти казах,
че ставам моряк
после заминах,
ти бе на брега,
даже поплака,
остана сама,
но любовта си
на мен обеща,
„Ще те очаквам!”
ти каза така!...

Станах моряк!...
Беше моя мечта,
корабът тръгна,
изчезна брега,
гледах морето,
небе и вода,
други пристанища,
нови места!

Хубаво беше,
светът че познах,
тъжно ми беше,
без теб, че живях,
щом се завърнах,
със теб се видях,
нещо за двама ни
после разбрах!

Помня какво
ми говореше ти,
помня разплакани
твойте очи,
помня тогава
какво обеща,
аз не разбирах
от тези неща!
Беше се влюбила,
още веднъж
вече живееше
с някакъв мъж!


Ти ми предложи,
да дойдеш при мен,
аз ти отказах,
аз бях огорчен
и си помислих,
така е добре,
нашата обич
сама ще умре!

................................

Както живота,
все бърза напред,
всичко не може
да бъде наред,
аз не желая,
да гледам назад,
всичко е минало,
още съм млад!

После се срещнах
със друга жена,
вече се чувствам
пак влюбен така,
гледам го залива,
гледам брега,
никой не ходи
там вече сега!

Спомням си рядко
за мойта любов,
тя си живее
с приятелят нов,
няма във пясъка
нито следа,
днес е останал
безлюден брега!