Дванайсет стихосбирки съм написал,
дванайсет книги за един живот!
Бях в болница и там аз също писах,
в най-тежкият за мене период!
Пристигаха сестрите да ме видят,
бях зле тогава, даже много зле,
аз трудно на леглото се повдигах,
за да допиша мойте стихове!....
Дали животът някой ще ми вземе?...
На пода мойте стихове лежат!
Разправяха, че вече ми е време,
към онзи свят и мен да отведат!..
Не исках аз сега това да става,
нали написах много стихове,
каквото трябва още ще добавя
и който иска после да чете!
Повярвайте, че пак ще ви зарадвам!
За всички съм написал нещо аз!
Но мисля си понякога, че трябва
да бъда по-безмилостен към вас!...
|