И ядохме, и пихме, и гуляхме,
и станахме приятели добри,
и цял живот жените не разбрахме,
и много често бяхме без пари!...

Измина време, хубави години,
прекарвахме живота си добре,
пътувахме и тук, и до чужбина,
и всяко лято бяхме на море...

Все още съм най-възрастен от всички
но разлика не чувствам между нас,
естествено, че всеки е различен,
различен съм, разбира се, и аз!..

Обичахме да сядаме на маса,
не спирахме със онзи шумен смях,
изпразвахме до дъно всяка чаша,
и винаги ще помня весел бях.....

Животът стана после по-различен,
един от нас бе вече депутат,
замогваха се в работата всички,
а само аз не бях така богат!

И ето, че се случи без причина,
в един тревожен ден се разболях,
а болестта помогна да премине
приятел - доктор, с който се видях!

И после пак животът се понесе,
по своя път, със вятърът напред,
но само нови грижи ми донесе,
дошъл бе вероятно моят ред!

Сега съм „малко стар“ и „малко болен“,
сменил се е приятелският кръг,
разбира се, че аз съм недоволен,
неясен ще е вече моят път!

Понякога животът нас ни спира,
сами да търсим истинският път,
оглеждам се, но трудно се намира
в коя посока другите вървят...

Все още аз не искам да се спирам,
ще търся моят път на този свят,
единствено човек ако умира,
тогава няма връщане назад!..

Не ми е нужна никаква промяна,
все още искам да съм между вас
и ако с мойте стихове остана,
най-възрастният автор ще съм аз...

И ще описвам всички ваши тайни
и срещите с любимите жени,
но тези авантюри са безкрайни,
ще са ми нужни още много дни....

Ще се наложи дълго да живея,
за да разкажа всяка случка аз,
на спомените пак ще се посмея,
защото всичко става смешно с вас..

Довиждане, приятели! Отново,
ще ви потърся след година пак,
сега ще пиша, всичко е готово,
щом има нещо ново, дайте знак!...