/Посвещавам този шарж на моят
приятел Петър Дамянов/

На гости сме, седим един до друг,
със него сме приятели отдавна,
поканени са разни хора тук,
събрахме се и доста е забавно....

Преди били сме повече на брой,
от нас не малко вече са измряли,
от свойта болест се оплаква той,
говорим как до днес сме оцеляли!...

Навремето закачахме жени,
на кой коя красавица се пада,
а днес, боли ме тук и там боли
и всеки казва, че от нещо страда!

Боли ме всичко, той ми сподели,
и някаква рецепта ми показва,
и пак описва тежките си дни,
а аз за мойте болки му разказвам....

Наистина това е тъжен факт,
той казва щом за мене дума става,
изслушва ме, но ме прекъсва пак
и пак със свойта болест продължава....

Едно и също бъбрим все така,
за своите страдания говорим,
от болести гърбът ме заболя,
те сякаш ме притиснаха отгоре!

Така изтече повече от час,
обсъждахме напразно болестта си,
защото се разбрахме, че от нас,
са си отишли всички долни страсти!...

Закачахме жените, но сега
по-друга тема вече бе всесилна!
Усещахме, че идва старостта,
която прави хората безсилни!....

/На гости във Васето и Рината
Райчеви, на 12.05.2016 год./