Изпих едно, и после две, и после три,
съвсем нормално е това за мен,
на масата седях, но със пари
и продължих до следващия ден....

Изпих едно, и после две, и още три,
а барманът се грижеше за мен
и изведнъж навън се свечери,
отиде си и този хубав ден....

Изпих едно, и после две, и после три
не беше вече лесно и за мен,
щом се напивам сам, не ям дори,
така гладувам вече втори ден!...

Изпих едно, и после две, отново три,
почувствах някой гледаше към мен,
ръката ми до край се измори,
да вдига пълна чаша всеки ден....

Изпих едно, и после две, и после три,
обърнах се, погледнах аз назад,
усмихната жена зад мен стои,
от тези, с неизвестен занаят!...

Изпих тогава още две и после три,
жената нещо казваше отзад,
отблъснат бях от нея, но не скрих,
че пия здраво, тъй като съм млад!

Не казах друго! Още две изпих,
жената все така до мен стоеше,
от моята напитка отделих,
поканих я веднъж, но тя мълчеше...

Тогава пак погълнах още две,
аз много мразя хора мълчаливи,
да тръгна с нея нямаше къде
и сбогом казах аз нетърпеливо...

Изчезна неизвестната жена.
Отново сам останах с мойта чаша,
прекарах пак във пиене деня,
но нямаше за мене нищо страшно....

Дори нощта в пиянство продължи,
приятелите знаеха за мене
и често те ме питаха: „Кажи,
така да пиеш, как намираш време?“

Аз крия всички хубави неща.
Напивам се и чувствам се прекрасно!
Когато трябва имам и жена
и всичко по-нататък ви е ясно!...