Аз остарях и вече съм забравен
от хората, с които съм общувал,
нормално е да бъда изоставен,
днес нищо вече старостта не струва....

Човекът още много млад желае,
успешно във живота да навлезе,
а възрастен щом стане, вече знае,
че няма да е повече полезен..

Но не е вярно и е много сложно!
Аз няма да ви кажа нищо ново,
щом остаряваш, става невъзможно
да бъдеш същият човек отново...

От теб в живота никой няма нужда,
нещата вече много тъжни стават
за всеки твойта личност е ненужна
и много често даже те забравят...

Въпросът е какъв си във живота!
Възможностите пак ли са ти същи?
Ненужен си на другите защото
си възрастен и си стоиш във къщи...

Не получаваш старите покани,
да бъдеш гост, не е необходимо,
където трябва други хора канят,
със връзки и известност, ако имат!...

Подменя се кръгът на обществото,
познанства нови и без теб се случват,
днес всеки прави нещо, от когото,
ще може също нещо да получи..

Какво ли става? Често се запитваш!
Но нямаш още никаква представа!
Пътеките в живота как се вплитат,
най-трудната за теб сега остава!

Най-лошо е това което става,
по-лошо е каквото ще се случи,
не си виновен ти, че остаряваш
подкрепа няма в нищо да получиш...

И ти се чувстваш много изненадан,
внимание защо не ти оказват?
Понякога се случва и да страдаш,
за теб, че вече никой не приказва!...

Познатите са в пълна неизвестност!
Внимание ли някой да окаже?
За теб се чакат само лоши вести
и кратка скръбна вест да се покаже.....

Така напуска сцената човека!
Пиесата той най-добре познава!
Съдбата му не може да е лека,
защото сам в живота пак остава!...