Когато ти видях очите сини,
аз влюбих се във тебе изведнъж,
приятелство и сватба след година
и ето ме, че днес съм женен мъж!

Аз влюбен бях в очите светло сини,
и предан в любовта си дълго бях,
добре край нас животът ни премина,
увлечен в тебе, друго не разбрах!....

Но някога съдбата ни помага,
внимателни да бъдем в този свят
така, че много често се налага,
набързо да погледнем и назад...

Така видях, че имаш друга връзка,
че друг харесваш и със него спиш
и всичко между нас, че се прекъсна,
и с онзи по нататък, че вървиш!

Бях сигурен, че ти си се увлякла
с жените знам, че става неведнъж,
била си някъде и там си се съблякла
и дала си любов на този мъж!...

Звучи съвсем, съвсем обикновено,
една любовна нощ не си личи!
Единствено, че стават по-студени,
и безразлични сините очи!

Но ето, че се връщаш пак при мене,
какво ли ще направя аз сега?
Очите ти са още по-студени,
не е така небесно син цвета!....

В живота всеки свойто място има,
така се случи, ти да си до мен,
и мястото ми друг когато взима,
е лош и неприсъствен този ден!..

Но вместо гняв, постъпвам аз обратно,
какво, че си била със онзи мъж?
Изглежда всичко много неприятно,
но все пак се е случило веднъж...

Така, че отминавам този случай,
когато искаш в къщи се върни,
от мене няма упрек да получиш,
ще се прегърнем в следващите дни....

Изглежда, всичко много благородно
широко съм скроен като човек,
но с всеки нещо случва се подобно,
такъв е днес съвременния век....

По-късно този случай се повтори,
друг мъж ти бе избрала този път
все още не разбират много хора,
нещата и без чувства, че вървят...

Очите ти са сини и студени,
излъгаха ме твоите очи,
от всеки мъж ще бъдеш отегчена,
такава си родена може би!...