Нещо съвсем нежелано се случи,
още съм болен и работа нямам,
няма от кой вече лев да получа,
кризата стана за мене голяма....

Утре ще искам цветя да ти купя,
нищо не мога за теб да похарча,
просто забравих пари да натрупам,
някой ще каже: „Брей, стиснато старче!“

Утре ще трябва подарък да търся
празник щом имаш и мен ще поканиш,
двата си джоба когато изтърся,
само хастара навън ще остане....

Утре ще искаш със мен да вечеряш,
в малката кръчма, със наши познати,
да, но приключих, приключих от вчера,
никой не дава случайно заплати....

Утре ще искаш да видим морето,
там сме прекарвали цялото лято,
нямам пари да пътувам и ето
как го измислих, продадох колата,

Утре ще искаш да идем в чужбина,
ужас след тази идея ме грабва,
знам, че не мога със теб да замина,
много валута за там ще ни трябва....

Чувствам се сякаш с въжета съм вързан,
близки приятели искам да видим,
дребни стотинки събирам на бързо
трябва с такси вечерта да отидем...

Как ще се върнем? Стотинките стигат,
само да плащам в едната посока,
зная , че лесно до там ще пристигнем,
после във джоба ще бъркам дълбоко.....

Все по-дълбоко и дълго ще бъркам
мойта трагедия вече разбирам,
мога да кажа и няма да сбъркам,
нищо във джоба, че пак не намирам!

Утре ще кажеш, боли ме главата,
в къщи е свършил дори аспирина,
пак ще се сетя, че нямам заплата,
и през аптеката няма да мина!..

Вчера те срещнах, а ти ми въздишаш,
гледаш ме мило, с очите зелени,
хайде да хапнем по два-три сладкиша
всички през лятото са развалени!..

Утре те водя на някакво кино
няма билети, аз питал съм лично,
хайде да пием едно капучино,
много горчиво е, казаха всички....

Нищо не можем от днес да получим,
кой ще ни плаща от утре нещата?
Най-изненадващо скоро научих,
няма изобщо да имам заплата....

Тъжно се чувствам и даже комично,
много проблеми аз вече усещам,
бързо в живота обърна се всичко,
нужда не виждам от нашите срещи!

Аз ще живея от днес като болен,
в къщи обличам пак мойта пижама,
докторът идва у нас недоволен
пак не излизам, аз имам забрана!...

Всички приятели утре ще лъжа,
нямам пари и сега се срамувам,
няма да видят те колко съм тъжен,
казвам на всички, че пак се лекувам.....

С мойта приятелка аз се разделям,
няма да казвам и срещи не правя,
даже стотинки сега не отделям,
нищо в живота за мен не остава!...

Някой ще пита след много години,
нещо за мен и това е логично,
аз ще му кажа, човекът почина,
той ще ми каже, че тъжно е всичко!....

Няма тогава да имам тревоги,
просто умрял съм от вчера за всички,
сам да живея навярно ще мога,
днес няма вече кого да обичаш!...