Признавам си, че съм разочарован,
от всичко, за което съществувам,
но не е поводът роман любовен,
а този свят, от който се вълнувам...

Аз станах друг, аз станах по-особен
откакто съм започнал да старея,
за хората не съм така чаровен,
дори престанах да се срещам с нея!...

Любовните романи аз забравих,
не ги чета, дори ме отегчават,
приятелските срещи изоставих,
семейството ми също ме смущава....

Животът ми объркан е до крайност,
годините полека натежават,
прекъснаха се връзките ми трайни,
самотници такива хора стават!..

Приказвам с всички винаги случайно,
аз нямам срещи, нямам и познати,
остана ми единствената тайна,
че няма кой любов да ми изпрати!...

В живота няма друго да получа,
че аз съм жив, е моята награда
и повече не може да се случи,
освен да остарея и да страдам!...

Така ще бъде! Още много време
разочарован явно ще остана,
харесвах да живея със проблеми,
а днес се грижа само за прехрана...

Голяма част измина от живота,
жестоко е, но не е само с мене,
прибирай се и лягай във леглото,
за тебе няма никой вече време!...

Признавам си, че съм разочарован,
че днес тъгувам, ясно се разбира,
да можех бих започнал пак отново,
за жалост друг живот не се намира!...