Когато от живота се оттегляш,
не знаеш точно как да го направиш,
без теб тогава корабът потегля
и на брега самотен те оставя....
От всички ти си вече изоставен
какво ли можеш още да получиш?
Със другите не можеш да си равен
и няма нищо ново да се случи!...

.......................................

Да се оттеглиш бавно от живота
това е вече някакво изкуство,
когато сутрин станеш от леглото,
да изоставиш всички стари чувства!
Но чувствата си трупал със години
и не е лесно всичко да забравиш,
и след като животът е преминал,
остава още нещо да направиш!
И по-добре е сам да го направиш,
а не да го оставяш на съдбата,
каквото ти тежи ще изоставиш,
седни и помисли си за нещата!
Защото ако други го направят,
засегнат и обиден ще останеш,
когато остарееш те забравят,
не можеш и за сламка да се хванеш!

Удавникът за сламката се хваща,
в морето накъде ли ще отиде?
И тебе вече само те изпращат,
„довиждане“ ти казват щом те видят!....

Да се оттеглиш бавно от живота
е нещо тъжно, даже неприятно,
най-трудно е щом станеш от леглото,
да знаеш, че останал е приятел....
Но не е важно! Вече се оттегляш,
ще гледаш да го правиш по-достойно,
нещата най-прецизно ще претегляш,
в живота те са трудни и безбройни!
Най-тъжно е, че все пак сам оставаш,
да бъдеш сам, не само че не свикваш,
но нямаш наглостта да се предаваш,
дори за помощ някой да извикаш!

Дали все още нещо ти остана?
Съдбата в края всички ни наказва!
Каквото искаш винаги го няма,
но не е нужно повече да казвам....

Довиждане приятели. Така е,
аз знам, че няма да ме разберете,
човек ще продължава да мечтае,
но срещите със него забравете...