На някакъв площад се запознахме,
тя бе приятна, хубава жена,
в началото когато се видяхме,
тя мъкнеше пазарната торба....

Бе явно неприятно на жената,
намръщена се движеше така,
издърпах й торбата от ръката,
и мисля, че доволна беше тя...

Изпратих я до жилищната сграда,
отключена бе входната врата,
да пием по кафенце за награда,
с усмивка ме покани бързо тя....

Аз влезнах, беше нов апартамента,
изглеждаше грижливо подреден,
реших да се възползвам от момента
и с нея да прекарам хубав ден...

Започнах комплиментите да сипя,
тя питаше дали съм уморен,
кафетата на масата разсипа
и каза, че късмет ще има с мен!...

На сутринта, когато се събудих,
все още бяхме в нейното легло,
разбира се, че аз не се учудих
и беше ми напълно все едно...

Защото често спирах аз жените,
с коя ли не, така се запознах,
минаваха за мен по-лесно дните,
оставал съм със седмици при тях....

Но после изненадващо си тръгвах,
и с друга хубавица вече спях,
догонвах я, със нещо я подлъгвах
и пак във нова къща аз живях!

До днес съм посетил десетки къщи,
прекарал съм във тях десетки дни,
жените са за мен едни и същи,
приличат си понякога дори!...

Веднъж поканен бях на важна среща,
коктейл изискан, впечатляващ бал,
със няколко красавици се срещнах,
с които бях и спал, и поживял....

Те спомниха си първите ни срещи
и как съм се измъквал изведнъж?
Когато нова хубавица срещнеш,
не можеш да се спреш, ако си мъж!...

И както разговарях аз със всички,
при нас пристигна някаква жена,
тя стори ми се малко по-различна,
по-късно с мен остана тя сама...

Заведе ме във свойта нова къща!
Не искаш ли да станеш мой съпруг?
Но случката отново беше съща,
за малко съм излезнал и до тук!....

А винаги когато аз излизах,
не се завръщах повече назад,
веднъж дори си тръгнах и без риза,
добре, че бях все още здрав и млад...

.....................................

На улицата пак се запознахме,
с една добре поддържана жена,
но с нея много кратко издържахме,
аз спрях да нося нейната торба!...