Във нашият офис работи отдавна,
тя върши на хората разни услуги,
опитва се често да бъде забавна,
не ѝ се отдава, не е като други....

Когото да питаш за нея ще каже,
тя още е млада и много е скромна,
понякога твърде потайна е даже,
такива жени много трудно се помнят....

Отдавна се знаем, но аз я отбягвам,
тя никога няма на мен да допадне,
аз друга обичам и с друга си лягам,
тя мойта любов няма как да открадне!...

Харесва ме, зная! Напълно човешко!
Но нищо не мога сега да направя,
разбирам, понякога много е тежко,
тогава тя всичко ми казва направо!...

Най-често се виждаме там, в коридора,
във офиса всеки до край се раздава,
работи се много и пълно е с хора,
за приказки дума не може да става...

Веднъж тя обаче ме спря в коридора
и каза, че иска със мен да се среща,
внезапно се влюбила, другите хора
дори най-приятелски тя не поглежда!...

Когато ме спря тя изглеждаше бледа,
разбира се всеки това забеляза,
очите си вдигна и пак ме погледна,
обичам те много, отново ми каза....

....Защо да не купиш днес сватбена рокля?
До тебе да бъда в живота си искам,
аз знам, че със мойта любов ще те стопля,
за друга жена ще забравиш да мислиш!

Повтаряше думите тя упорито
и гледаше влюбено право във мене,
започна да става съвсем любопитно,
реших да ѝ дам аз от своето време...

Нощта беше нежна и даже прекрасна,
останахме дълго със нея в кревата,
каквото поисках, тя беше съгласна,
за много любов бе родена жената....

Така се получи, че стана обратно,
освен, че се влюбих във мойта позната,
редовно я търсех, и то многократно,
за мен от тогава, това бе жената!...