Обичаш ме! Но как ми го показваш?
Когато хванеш моята ръка
или когато нежно ми го казваш,
а стига ли ми винаги това?

Обичаш ме! Но как да ти повярвам?
Когато гледам в твоите очи,
намръщени за нещо ми се скарват
и твойта обич вече не личи!...

Обичаш ме! Аз стихове ти пиша,
разказвам ти за нашият копнеж,
със твоята любов отново дишам,
аз ще мълча, а ти ще прочетеш...

Обичаш ме! За теб съм силна личност
и казваш, че съм истински човек!
Защото ти помагам аз във всичко
и ето, че животът ти е лек!

Обичаш ме! Но пак ли си заета,
каква е тази работа за днес?
Ах, тази ангажираност проклета,
не знаех, че ми носиш лоша вест!

Обичаш ме! Но вчера аз те срещнах,
прегърната вървеше с онзи мъж,
ти каза ми, че имаш важна среща,
със твой роднина, с него бях веднъж...

Обичаш ме! Замина за морето,
с приятелката, двете сте били!
Ще бъдеш само два-три дни, но ето
че с онзи мъж отново там си ти...

Обичаш ме! Аз също те обичам!..
Ще имам утре среща в ранен час....
Признавам ти, добре, че се развличам,
със другата любима ще съм аз...