Посрещах разни гости и познати,
на моят шеф бях дясната ръка,
когато на летището ме прати,
за мене най-приятно бе това...

На старото летище ги посрещах
и днес отново бях с букет цветя.
Една жена до мен сама стоеше,
наистина красива беше тя!...

Все още самолетът закъснява
ще дойде може би едва след час,
красавицата вече наблюдавах
и бях се доближил до нея аз...

„Кого сега посрещате?“ попитах,
Жената бе погледнала към мен!
„Един човек, на който аз разчитах,
но който ме е лъгал всеки ден....

Човекът, който мислех за приятел,
с когото имах връзка и любов,
замина с друга, бе невероятно,
за някакъв курорт напълно нов!...

Сега го чакам. Няма да е лесно!
Съперницата искам аз да знам!
Човек когато не живее честно,
накрая трябва да остане сам!

Със сигурност ме чака тежка среща,
какво да правя, нося лоша вест,
когато дойдат аз ще ги посрещна
и всичко ще им кажа още днес!“....

Тя беше ненадейно откровена,
аз казах, че дори да отмъсти,
тя пак ще си остане огорчена,
загубеното няма да спаси!

Разбирах, че тревожни са нещата,
със всяка изневяра е така,
забравена щом чувства се жената,
разплатата най-често търси тя....

И ето, аз реших да я ухажвам,
подадох й букета със цветя,
започнах нещо смешно да разказвам,
накрая се усмихна вече тя...

„За двамата ще спреш от днес да мислиш,
животът бързо ти ще промениш!“
Тогава изведнъж и тя поиска,
обратно да си тръгнем, но сами....

Забравихме, че каца самолета,
до мен тя седна в моята кола,
изчезна изневярата проклета,
отмина ни поредната война....

Летяхме по позната магистрала,
изглеждаше тя радостна до мен,
за гостите тя също бе разбрала,
че аз не ги посрещнах в този ден!..

По-късно вече тя любов ми даде,
забравила за онзи тъжен час,
в леглото ми най-нежно се отдаде,
така се случи нежен бях и аз!...