Симпатия към мене тя изпитва,
разбирам го по нейното лице,
когато идвам тук, веднага пита,
все още ли съм с ледено сърце?

Със ледено сърце ли, отговарям,
не може да съм толкова суров,
ръцете за прегръдка си отварям
и казвам, че съм болен от любов....

Претъпкан е със хора ресторанта,
тук кухнята е винаги добра,
пристигнах тази вечер твърде рано,
при нея исках малко да се спра...

И виждам, че и тя към мене гледа,
харесва ме, безспорно е това,
но тази вечер тя е много бледа,
а иначе е хубава жена....

Към нея със усмивка приближавам
и питам шеговито изведнъж,
сама ли всяка вечер ти оставаш
и няма ли за тебе хубав мъж?

Тогава тя веднага ме пресича,
защо не съм я канил до сега,
не виждам ли, че много ме обича,
а силната любов не е шега!...

Усмихнах се отново и отново,
в живота има хубави неща,
разбирах, че на всичко е готова,
какво да кажа, истинска жена!

След малко имах друга, втора среща,
с една съседка, стройна беше тя,
светът различно исках да усещам
жената не е никога една....

Така набързо разговорът свърших,
напусках вече този ресторант,
но всичко тук съвсем различно свърши,
реших да пробвам нейният талант....

Отидохме във малка прашна стая,
с два стола и протрито канапе,
започна тя със мен да си играе,
желаеше любов да ми даде!..

Предадох се, тя бе жена красива,
аз бях със нея много често лош,
сега тя беше друга, по-щастлива,
до късно бях със нея тази нощ!...