/Посвещавам на братя Диневи,
бях тежко болен и те ме изпратиха на лечение/

Животът ми аз знам, че сте спасили,
и няма как това да се забрави,
видяли сте, че вече съм без сили,
решили сте какво да се направи!.......

Лекувах се поне една година
и по-добре съм, вече съм доволен,
най-трудното за щастие премина,
сега съм „малко“ здрав и „малко“ болен!..

За жалост безнадеждно остарявам,
и няма как доброто да ви върна,
но щом не мога друго да направя,
приятелски и днес ще ви прегърна...

И все пак може всичко да се случи,
дори звездите падат от небето,
богатство ако някога получа,
ще дойда да ви видя на морето...

Ще дойда много бързо със колата,
натъпкана с десетките чували
препълнени с пари и с чудесата,
които никога до днес не сте видяли...

Чувалите ще разделим по равно,
един за теб, за него и за мене,
делбата ще извършим доста бавно,
банкнотите са много, има време....

Ще дойде после ред на чудесата:
пред нас една красавица излиза,
до нея е на Холивуд звездата,
а трета от колата гола слиза!...

И тримата загледахме жените,
забравихме огромните чували,
днес виждахме за първи път звездите,
които бяхме в киното видяли!

Така приключихме със чудесата,
красавиците няма да забравим!..
Дори си спомням още, че едната,
в леглото нежен спомен ми остави!...