Събуждам се във моето легло
и знам, че нещо важно предстои ми!
Ще седна пак зад старото бюро
и ще измислям стихове и рими....

Запитвах се защо бях друг преди,
бях паметлив и много по-практичен.
Забравих днес какво ми предстои,
към всичко вече станах безразличен....

Зададох си и вторият въпрос,
за който всеки лесно се досеща!
Защо съм още с чехли и съм бос?
Защото с никой вече нямам среща....

И спомних си за моят нов съсед,
човекът доста често ми досажда,
намира повод, той не е зает,
измисля нещо и ми се обажда...

При него идват някакви жени
и той се мъчи с тях да ме привлича,
но моето богатство се стопи,
красавици не мога да обичам!!!

Така минава вече ден след ден!
Аз стиховете през нощта ги пиша!
Не се вълнува никой днес от мен,
добре е, че съм жив и още дишам....

Понякога излизам след обяд,
разхождам се прегърбен със бастуна,
в съседен блок жена продава хляб,
харсвам я, но как да я целуна?...

Красива е и се познава с мен,
аз много често топъл хляб купувам,
от тук минавам може би през ден
и си представям как ще я целувам...

„Здравейте, как сте в този хубав ден?“
Красавицата сутрин поздравявам.
„Добре ли сте или сте уморен?“...
Тя пита ме и хлябът ми подава!...

Ако все още млад и силен бях,
с красавицата щях да пофлиртувам,
с жените помня колко преживях
и колко лесно можех да общувам!....

По-късно се прибрах във моят дом,
две пържени яйца да си направя,
навеждам се от малкият балкон,
красавицата още хляб продава.....

Заглеждам пак красивата жена,
защо ли с този хляб се занимава?
В квартала е наистина една,
в сърцето тя на всеки мъж остава....

И както се заглеждах в нея аз,
яйцата ми напълно изгоряха,
стотинки нямах никакви у нас,
последните яйца във къщи бяха!...

.........................................

Отново съм във моето легло,
заспал съм без да искам аз изглежда!...
Не съм забравил „сладкият“ живот,
красавиците след като заглеждам!...