Години спим със теб в едно легло,
но аз съм вече доста разтревожен....
Най-трудно се оказва днес едно,
да спим като преди сега не можем!

Дали причината е възрастта,
която вече всичко обезсмисли?
Или причината е също в любовта,
за нея щом човек дори не мисли....

Наивна е причината, аз знам,
единият върти се, кашля, хърка,
човек спокойно спи ако е сам,
а иначе нещата се объркват!

Така нощта започва да тежи!
Събуждаш се – до теб леглото празно!
Във хола на дивана ти лежиш,
разбира се, това страхотно дразни....

Ти скочила си нервна през нощта,
в ръка с възглавница и одеяло
каква ли помежду ни стана тя,
не е приятно, то се е видяло!....

Това са ежедневните неща!
Те стават с всички вече много често,
любов не срещаш, местиш се в нощта,
и нови грижи идват твърде лесно!

Години вече спим в едно легло,
но стана друго, как сега да свикнем?
Причината е може би в едно,
че пак не можем с теб да се обикнем!....

Нещата от живота са това!
Щом с теб да спя в едно легло не трябва
аз ще намеря другаде жена,
която цяла нощ да ми се радва!