При мен животът просто не върви,
провалям се каквото да захвана,
когато дълго болката кърви,
не заздравява лесно тази рана!...

И моят случай също е такъв,
животът ми и той не оздравява,
вървях по пътя, исках да съм пръв,
но ето, че най-много изоставам....

Щом няма за рибаря вече стръв
и рибата и тя не се улавя,
не можеш да я хванеш с гола връв,
в ръката празна въдица остава...

Без изход си и търсиш начин друг,
но някой винаги те побеждава,
опитваш се да правиш нещо тук,
но нищо като хората не става!...

Остава ти единствено това,
че имаш още някаква надежда,
разбира се, това е на шега,
надеждата животът не подрежда....

А има много хора на света,
които със надеждите си свикват
и вярват, че ще станат чудеса,
но цветето във зима не пониква!..

Къде ли има още чудеса?
И аз единствено на тях разчитам!
Не мога ли и аз да донеса
едно „голямо чудо“ без да питам?...

В една вълшебна, тайнствена страна,
там чудесата някой е измислял,
за да получиш всичко на света,
което си желаел и поискал....

Дано да има още чудеса,
не малко хора вярват, че ги има,
да идват и на нашата земя,
да стане пролет, вместо люта зима!....

Когато нямаш нищо на света,
на друго ти не можеш да разчиташ!
Единствено очаквай чудеса,
и те ще дойдат, може да ги питаш!...