Когато в теб се влюбих, много исках,
да ти допадна, нещо да направя
и най-накрая все пак го измислих,
любовник, че не трябва да ти ставам!

Мъже край тебе, колкото си искаш,
реших да се представям, че съм скромен,
че съм богат, възпитан и изискан,
че имам дом огромен и удобен....

Че имам десет секретарки вече,
за мойте фирми много печеливши,
че сметки имам, тука и далече,
че движа се във кръговете висши....

Така до теб достигнаха нещата!
За тебе беше много интересно!
Изглежда, че подейства ти мълвата,
че аз живея повече от лесно...

С мъжете много бързо ти се справи,
към моята компания се включи,
надеждата със дни не те остави,
че нещо хубаво на теб ще ти се случи!...

А колко ли му трябва на човека?
Доволен бях, каквото бях направил....
Аз станах ти любовникът полека,
останалите, ти ги изостави...

Но ти не знаеше, че аз съм беден.
Че нямам връзки с хората богати.
А аз се чувствах често неугледен,
с един костюм, с теб станахме познати!..

За теб по-късно стана всичко ясно!
Във бедният как можеш да се влюбиш?
Но беше изненадата прекрасна,
щом каза, че не искаш да ме губиш....

Не крия, че изглеждах много скромен
и бях един човек съвсем случаен,
но заживях при теб с късмет огромен,
във твоят хубав дом четиристаен....

Така нещата с Господ уредихме!
Полека ти безкрайно ме обикна!
А другите мъже ги отстранихме,
да бъдеш само с мене вече свикна...