Преди се срещах с най-различни хора,
разбира се, една бе Теодора,
с косата си копринена и руса,
събуждаше най-нежните ми чувства...

Очите ѝ обаче бяха черни,
такива са жените най-неверни,
по всяко време за любов готови,
с познатите мъже или със нови!...

А Теодора беше несравнима
и всички я наричаха „любима“,
но с нея ако искаш да се хванеш,
едва ли най-доволен ще останеш!...

Аз лично бях скептичен с Теодора,
внимавах с кой се среща и говори,
не бях аз много сигурен във нея,
но можех като мъж да се владея...

Живяхме с нея цели две години,
веднъж за кратко с някакъв замина,
а после най-любезно запозна ни
и каза, че любовник ще ѝ стане!..

Тогава щом със него се захвана,
какво на мене друго ми остана,
на любовта им с болка да погледна,
с надежда, че ще бъде тя последна....

По-късно изведнъж се разделиха,
че нямат нищо общо те решиха,
на него Теодора гръб обърна
и скоро тя при мене се завърна....

Сега се срещам пак със много хора,
най-често аз се виждам с Теодора
и въпреки, че много ме засегна,
със нея предпочитам да си легна....

Така приключи всичко най-накрая
и аз я чаках вечер в мойта стая,
пристигаше внезапно тя във къщи,
от друга среща знаех, че се връща....

Останахме приятели прекрасни
и връзките ни бяха много ясни,
но много се страхувах с Теодора,
защото все я мъчеше умора...

Тя всяка нощ съвсем по малко спеше
защото във кревата с някой беше...
Една жена за обич надарена,
не може да не бъде уморена!

Аз мислех, че съм влюбен в Теодора
не бях сърдит, че спеше с други хора,
тя казваше, че няма много време
и не е длъжна само да е с мене....

Обичаше с мъжете да поскита
и да се люби с всеки до насита,
привличаше мъжете във кревата,
но иначе прекрасна бе жената....

За мен бе интересно с Теодора,
макар, че спеше с разни други хора...
Предложи тя при нея да остана
и аз приех любезната покана...