Аз знаех, че много съм влюбен,
със нея най-често обядвах,
но в офиса всички се трудим,
и трудно на нея се радвах!...

Началникът често я кани,
и той се харесва с жената,
направо отправя покани
и тя ги приема горката....

Защо ще я кани, си мисля
и той като мъж разсъждава,
и той като мене ще иска
в леглото му тя да остава...

Началникът вече разбира
и аз, че участвам в нещата
задачи тогава намира
да бъда далеч от жената..

Разбира се, той я спечели,
да бъде тя с шефа поиска,
преместиха разни отдели,
до шефа да бъде по-близко...

Това аз все пак го очаквах,
навсякъде случва се често,
щом шефът със пръстите щраква
и всичко подрежда се лесно!

На шефа тя стана любима,
а друго какво ли да стане?
Чрез него тя всичко си има,
и кой друг по-силен да хване?

И все пак на мен продължава
донякъде тя да разчита
след работа с мене остава,
за шефа предимно ме пита....

Така, че със нея сме двама,
а шефът е често закрила,
проблемите с мене ги няма,
чудесно е всичко решила..

Със шефа тя спи, но признава,
че той бил слаб мъж във кревата,
на мене любов като дава,
прекрасно се чувства жената!...

Чу шефа какво се разправя,
но дума дори не отрони,
най-важното вчера направи,
от работа той ме изгони!....

..........................

Аз знаех, че много съм влюбен,
но в офиса нищо не става,
не гледай към мене учуден,
тук чувствата шефа раздава!...