Аз знам защо така се получава,
че двама души щом се запознават,
държат се помежду си те прилично
приказват си, разбират се отлично....

Познанството набързо отминава,
и тези хора после се сближават,
до вчера както те не се познават,
приятели съвсем на скоро стават!

Разбира се, човек щом остарява
приятелството все по-силно става,
освен, че се подкрепят и обичат,
приятелите много си приличат....

Но времето със нас се подиграва,
и ето изведнъж се появява,
човешки егоизъм и себичност
които правят друга всяка личност!

Приятелите влизат във разправа,
един е искал нещо, друг не дава,
и както ще се случи вероятно,
те просто ще се скарат неприятно...

Така започва изведнъж кавгата,
намесва се на първият жената,
а вторият най-грубо им показва,
че с тях не иска даже да приказва.....

И свадата им стига чак до Бога,
да спрат скандалът двамата не могат,
целта е всеки другият да дразни,
така си стават бързо те омразни!

Щом хората са повече от двама,
подобна е за всички тази драма,
в началото държат се за ръцете,
а после са по-зли от враговете....

.................................

Понякога полезна е кавгата,
защото изясняват се нещата,
по-често тя обаче ни показва,
че хората за нищо се намразват...