Каква приятна среща! Две години!
Ти тръгна на екскурзия в Париж....
На булеварда, пълен с магазини,
те срещнах във ръка с един сладкиш...

Аз мислех, че си в Англия отскоро
така ми каза друг приятел наш,
английски не успях да проговоря
при теб да дойда нямах аз кураж..

А ето днес, че във Париж те срещам
един невероятно хубав град,
за нашата любов сега се сещам,
дали да върнем времето назад?

Когато ти се качи в автобуса
и после ми помаха със ръка,
не вярвах, че задълго ме напускаш,
не каза нито дума затова....

Дори не ми написа два-три реда,
при кой красавец пътят ти ще спре...
Говорихме си често със съседа,
в Париж, че ще се чувстваш най-добре!

Приятелство, любов и нежни чувства,
забравят се най-лесно на света,
със някой да живееш е изкуство,
най-трудни са човешките неща....

Сега те срещам, още си красива,
блестиш на този френски булевард,
не зная само колко си щастлива
животът е за всички ни хазарт!

За радост днес и ти ми се зарадва,
денят бе много хубав, но студен,
и каза, непременно, че ще трябва
да бъдем заедно през този ден...

Била си вече, каза ми сгодена,
за някакъв известен доктор там,
изглежда, за Париж, че си родена,
но сложно се живее щом си сам....

Останах впечатлен от твойта къща,
но докторът не беше още тук,
той много късно през нощта се връщал,
работил много твоят мил съпруг.....

Обядвахме набързо в столовата,
припомнихме си нашата любов,
дали да не полегнем във кревата,
предложи ти, аз също бях готов....

Останахме със тебе само двама,
във спалнята в леглото с балдахин,
повторихме любовната си драма
и стана през нощта часът един...

А докторът с теб искал да се жени,
ти нямаше желание преди,
след твоите усилия големи
животът ти в Париж се уреди....

Аз бях доволен, моята любима,
в Париж остава, сбъднати мечти,
обичам я и знам, че там ще има,
по-хубави и по-спокойни дни....

Но изведнъж вратата се отвори
и докторът забързан връхлетя,
във спалнята дойде и се престори,
че нищо във леглото не видя!...

Разбрах, че докторът се бе ядосал
затръшна на излизане врата,
ще се обсъжда може би въпроса,
но утре ще разказва всичко тя....

....................................

Измина много време от тогава,
в Париж не стъпва вече моят крак,
по-късно тя с проблемите се справи
и с доктора добре живее пак...