По улиците заедно вървяхме,
и бяхме все приятели добри,
със нея там отново се видяхме,
красива беше, прелестна дори!

Харесвах я и исках да я имам,
тя идваше понякога със нас,
за нея винаги по нещо взимах,
подаръци избирах често аз

Сега, когато се видяхме
тя пак се приближи до мен
сами за няколко минути бяхме
и се превърна в „чудо“ този ден!...

„Обичам те!Но аз обичам лудо!“
на ъгъла ми каза бързо тя,
наистина аз мислех, става чудо,
след думите на нежната жена...

Понеже бяхме няколко човека
когато аз на ъгъла се спрях,
към мене тя обърна се полека
и в погледа ѝ любовта видях...

Говореха, че е жена студена
и че със всички гордо се държи,
била и мълчалива, и надменна,
но мисля, че приказваха лъжи!...

Прегърнах я и пак я заговорих,
и после в къщи я заведох аз,
след двама ни вратата се затвори,
ще стане нещо скоро между нас!

На сутринта до нея се събудих,
тя спеше разсъблечена до мен,
погледнах я, дори не се учудих,
че беше по-красива този ден...

И тя по-късно се разбуди,
видя ме и ми каза изведнъж:
„...Прегръщахме се снощи като луди,
защото те харесвам като мъж!...“

Това бе вече истинското чудо!
Живяхме с нея много, много дни...
Една жена се влюбва рядко лудо,
все още във живота ми върви!...