Това стихотворение посвещавам на
моят приятел МИЛО БОРИСОВ

Обичам аз хазарта и признавам,
че рядко във казиното печеля,
понякога по цяла нощ оставам,
с парите на богатата си леля....

Не ми върви! Такъв ми е късмета,
каквото да играя – не улучвам,
а леля ми, богата и проклета,
се сърди аз когато не сполучвам...

Аз нищо повече на нея не разправям
освен, че съм загубил дребни суми,
тя слуша, а пък аз си продължавам
играта, без да казвам други думи....

Веднъж обаче в новото казино
отвори се от някого вратата
бе леля ми, дойде като на кино,
и изведнъж се включи във играта.

Започна тя жетоните да слага
избираше внимателно числата,
не бях я виждал още да залага,
рулетката ѝ бе добре позната....

За няколко минути тя спечели,
огромна сума, бе невероятно
и както казват „дума не обели“,
и тръгна си към къщи тя обратно!

Останах изненадан и шокиран,
печалбата набързо как направи!
Едва сега започнах да разбирам,
къде като излезе тя се бави!....

Прочуствах се ужасно неудобно
на леля си, че харчих аз парите,
а тя дойде, държа се много скромно,
спечели много, нищо не попита....

Така намерих нова пътна карта
и тръгнах във обратната посока,
реших да се отказвам от хазарта,
да губиш е присъда най-жестока!

.....................................

И в къщи леля нищичко не каза,
погледна ме усмихнато жената,
в казиното на всички тя показа,
защо е вече толкова богата...