И изведнъж животът ме притисна,
потънах във проблеми всеки ден,
от никого не можех да поискам
подкрепа или обич пак за мен!

За мене беше вече твърде късно
да се разчита на когото и да е,
човек когато някога закъса,
във всички хора вижда врагове....

Не знам защо, наказа ме съдбата,
животът беше общо взето лек,
но други са сега за мен нещата,
аз станах неизвестният човек...

Дори да пиша стихове оставих,
бюрото ми е вече като склад
за ръкописите, които там забравих,
които бях написал като млад....

А тези, за които често писах,
съвсем ме изоставиха и те,
така се случи, всеки ме отписа,
и никой да ме види не дойде!....

Не знам защо животът ме притисна,
изглежда, че изплащам грехове,
единствено, което аз не искам,
със тебе любовта ми да умре....

Но ти си вече също променена,
забрави, че живеехме добре!
Аз виждам, че сега си раздвоена,
но може ли човек да разбере?..

Не знам защо животът ме притисна,
възможно е да имам грехове,
от този свят аз повече не искам,
защото всичко тръгнало е зле!...